„Неговата основна идея се предава с формулата „По-малкото е повече“ („Less is more“)… Проявления на минимализма като естетика се наблюдават във всички познати видове изкуства. Минималистичната архитектура се стреми да сведе до минимум декоративните и естетически елементи, които изграждат обектите… Като изкуство този вид архитектура се характеризира с основни геометрични форми и малко линии и детайли.“  ~ Уикипедия

Когато чуем за минимализъм, обикновено си представяме скандинавски дом – целият в бяло или сиво, стилно изпразнен от… Почти всичко!

И това е вярно, но има нещо съществено, което пропускаме…

Минимализмът се основава на идеята за изхвърляне на всичко ненужно, за да остане повече място за нещата, които са най-важни за нас.

Минимализмът е повече от това просто да имаш един добре организиран и достоен за Pinterest дом. Той позволява да живеем по-съзнателно и целенасочено, а не реактивно.

Понякога осъзнаваме, че сме затънали до гуша в неща, които от своя страна крадат от нашето време и пространство. Някои от тях не са ни трябвали с години – дрехи, които никога повече няма да облечем, книги и списания, които вече не са ни нужни, декорации и купища безсмислени вещи…

Аз също не съм голям фен на празните бели пространства, но идеята да се освободя от всичко, което не използвам и което не е особено важно за мен ми харесва. Наскоро започнах с гардероба в спалнята… За мен правилото за дрехите е следното: „Ако не съм ги носила 2 години, значи няма да ги нося повече“. Такава свобода, такова облекчение дойде, когато напълних 5 торби с дрехи, които не нося.

По-малкото неща означават по-лесно подреждане, съхранение и намиране, пространството става повече.

Кое е по-важно за нас – вещите или преживяванията (този въпрос задавам първо на себе си)? Предпочитаме ли да си купим ново бижу пред това да си купим билети за страхотен концерт или пътуване и да натрупаме спомени за цял живот? Научавайки се да побеждаваме желанието си за повече неща, ние ставаме способни да живеем по-пълноценно, отваряме се повече за преживяванията, градим важните взаимоотношения, утвърждаваме приятелствата си, фокусираме се по-добре върху това да живеем истински.

„За мен минимализмът не е бели стени и празни пространства. Виждам го като подход за промяна, практика на запазване единствено на това, което е необходимо. И най-важното, „това, което е необходимо“ се определя от отделния човек. Ако кара сърцето ми да пее, остава. Ако не, си отива. В моя случай минимализмът включва много тапети и ярко синя боя.“  ~ Кейт Арендс

„Усетих, че настава моментът да се самоопределя по нов начин. Вместо да приема определението на Акими „Ти си автор на реклами. Това си ти“, пробвах други дефиниции. „Аз съм вещофоб.“ Не особено благозвучно. „Аз съм минималист.“ Нещо такова. Потърсих „минималист“ в мрежата и открих цяло движение, чиито последователи живеят семпло и спокойно с много малко предмети в шкафовете си. Как бях пропуснала цяло движение?

Сигурно съм пазарувала.“  ~ Джанис Маклауд („Нека да ти нарисувам“)